Обща информация:

ПЛОЩ: 56 542 км2 – Хърватия е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. По далматинското крайбрежие страната има голяма водна акватория – 33 200 км², в която са разположени множество острови 1185 на брой, от които само 67 са населени. Най-големите от тях за Кърк и Црес.

НАСЕЛЕНИЕ: 4 491 543 души според данни от 2008 година. Около 89,6% от населението на страната са хървати, 4,5% сърби и 5,9% са от други националности. До към 70-те години на 20 век има демографски пик в ръста на населението. Днес естественият прираст на населението е отрицателен. През последното десетилетие на 20 век демографския ръст на населението на Хърватия е в застой поради хърватската война за независимост. По време на войната 1991-1995 големи части от населението са принудително изселени. През 1991 г. повече от 80 000 хървати са принудени да напуснат домовете си или са избягали от югославските военни части. През последните дни от войната през 1995 г., повече от 120 000 сърби, а според други източници те са над 200 000, са прогонени от хърватските сили за сигурност. Според данни на Хюман райтс уоч само малка част от сърбите и хърватите са се завърнали по домовете си от 1995 г. насам. Средната продължителност на живота в Хърватия е 75,1 години.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: католици 87, 8%, православни 4,4%, мюсюлмани 1,3%, други 0,9%, не посочили религиозната си принадлежност 5,2%. (по данни от 2001)

СТОЛИЦА: Загреб (786 200 жители по данни от 2001, заедно с предградията – 1 108 000)

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Сплит (175 140 жители), Риека (143 800 жители), Осиек (90 411 жители) и Задар (69 556 жители) – по данни от 2001 година.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: парламентарна република. Изпълнителната власт в страната е в ръцете на министър-председателя. Законодателната власт в Хърватия се упражнява от парламента на страната, който се нарича Хърватски събор. Съборът е еднокамерен парламент с не по-малко от 100 депутати. Народните представители в Хърватския събор могат да бъдат най-много 160. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години. Президентът на Хърватия има представителни функци. Избира се пряко чрез гласуване за срок от 5 години и може да бъде избиран само два мандата.

ИКОНОМИКА: Основният дял на икономиката на Хърватия се пада предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над ? 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната.
Индустриалният сектор представлява 27% от икономката на Хърватия, а селското стопанство – 6%.

Полезно е да знаете:

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова Година), 1 януари (Богоявление), Великден, 1 май (Празник на труда), 22 юни (Ден на антифашистката борба), 25 юни (Ден на държавността), 5 август (Ден на победата и благодарност към Отечеството), 15 август (Успение Богородично), 8 октомври - Националният празник на Хърватия, 1 ноември (Вси светии), 25 декември (Коледа)

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА: Куна (HRK), 1 HRK = 100 липи. Куната е наречена на животното златка, чиято ценна кожа в миналото е била основно платежно средство сред народите от Източна Европа. Обменният курс на куната спрямо еврото е за 1 EUR = 7,27 HRK (30.06.2009)

ВРЕМЕ: Гринуичко време + 1 час